Прочетен: 992 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.11.2012 16:32
Неравенството между мъжа и жената е извековно. То започва още със зората на човешкото съществуване- Адам и Ева (за вярващите) и се обосновава с различната физиология (за теоретиците). Разликата в миналото и настоящето е, че докато преди изявата на жени, забележителни по своя ум, по своето сърце, по своята воля, по своята енергия, по творческия си замах почти във всички поминъчни области, в които се проявява мъжът, е била само в малък брой от случаите, то днес силната жена е едно „масово явление”.
Еманципацията на съвременната жена съществува, но не във всички аспекти. Днес тя има много повече права отколкото в миналото. Въпреки това неравенството между двата пола е на лице. Най-силно то си проличава в професионален план - професия, заплащане, възможност за развитие на жената, а също така и в семеен аспект - разделението на труда в семейството, пренебрегване правото на мнение на жената, стигащо до терор.
На жената в миналото са й били налагани безброй ограничения, от рода на образование, право на избор на мъж, право на развод, право на участие в политиката, право на участие при избори и още много. Жената е била разглеждана като вещ, като украшение на мъжа, дори и като стока щом се отнася до „зестрата”, която получава семейството на момичето - бъдеща съпруга. Древните гърци смятат, че жената е „нужното зло” за продължението на рода, а според юдейския закон тя не е човек, а вещ. Християнството е първата религия, която позволява на жената да слуша проповеди и да задава въпроси наравно с мъжа; в Новия Завет и жената има право на развод. Тук се появяват и образите на жените пророчеци и разбира се един от най-важните моменти - възкръсналият Христос се появява за първи път пред жена. Въпреки това едва в края на IV в. се създават женски манастири, а чак в края на XVII в. - времето на Просвещението - философите поставили въпроса за това, дали жената има душа и дали изобщо е човек. Най-голямата крачка към еманципирането на жената е моментът, в който тя получава правото на образование, образование равно на това на мъжете. Доближаваща се все повече и повече до случващото се около нея, навлизайки все по-навътре в тайните на науката, литературата, изкуството, жената започва да изпитва наудържимата нужда да излезе от рамките на дома, от оковите на семейния живот и да направи своя собствен избор за щастие. Минавайки през много трудности по пътя на личната свобода днес жената има право на всичко това, което й е било забранявано в миналото. Днес тя е учителка, лекарка, политик, инженер, писателка, журналист, гласува при избори, участва във вземането на важни решения в личен и обществен план и т.н. Но приема ли се на равно с мъжа и освободена ли е напълно от старите предрасъдъци?
Когато стане дума за еманципиране, винаги в съзнанието ми изниква образът на една жена, която успя да се внедри в един мъжки свят. Родом от Созопол, К.Х. завършва Корабостроителния техникум в Бургас, а след това получава висше образование във варненския технически университет, катедра корабостроене. Управлението на Иван Костов е последвано от криза в този бранш и в продължение на 6 години работа няма. След този дълъг период тя започва да търси работно място по специалността си, но често е отхвърляна именно защото е жена: „Дискриминация има във всички професии, дори при фризьорите. Никой не говори за това, но е факт, не си мисли, че понеже в моята професия са повече мъже се получава така”, казва К.Х. Случайно се освобождава място в бургаската корабостроителница и с много трудности я приемат на работа. Три години по-късно се прави кастинг за инспектор в Български корабен регистър (националната класификационна организация на Република България). С помощта на бившия й шеф и поради факта, че новият директор е бил човек, сравнително млад, работил дълги години за голяма корабна компания в Лондон и с мислене, което е години по-напред в сравнение с нашите стандарти, тя бива наета като главен инспектор в Българския корабен регистър. Именно на тази работа усеща най-силно натиска на дискриминацията: „Сега съм единствената жена в България, допусната до това ниво на нашата професия, което е най-високото, и въпреки всичко се налага да съм поне два пъти по-на ниво от колегите си мъже”.
За едни и същи условия на труд жените получават по-ниски заплати от тези на мъжете. Голяма част от работодателите признават, че са склонни да предпочетат мъж при равни други качества на кандидатите за дадено работно място. Основните причини са предразсъдъците, че мъжете се справят по-добре с работата или съображенията, че жените са обвързани със семейни задължения, или че ще им се наложи отсъствие от работа поради майчинство. Политиката по отношение улесняването на жените в съвместяването на семейство и работа, за съжаление, не е достатъчно развита. Например няма правило за създаване на дестки градини в предприятията, много от жените са оплакват, че не получават допълнителни добавки или помощи за отглеждане на дете. Ако работодателите поемат отговорност по създаване на условия за развитие на жената, от това ще спечели не само женското съсловие, но и самите шефове. По натура жената не може да върши само едно нещо. Тя винаги търси такова съчетание между различните действия, че прави минимум по две-три неща едновременно. Жената никога не мисли само в една посока, а най-малко в две, например семейство и работа.
По отношение на семейството много от жените продължават да бъдат под контрола на мъжете си. Всеки ден слушаме за малтретирани жени. Проблемите, които остават скрити от обществото, са най-често финансови - жената не получава правото на собствени пари, тя е напълно зависима от мъжа, дори да получава лични средства, всички те отиват при мъжа и по този начин той косвено налага контрол върху желанията й. Главният проблем се крие в съзнанието на жената. Все още не всички жени са се отърсили от вярването, че жената е слаба и напълно зависима от мъжа. Все още те самите си слагат етикета „домакиня” и дори не се борят да наложат разделение на задълженията в семейството. Продължават да се нагърбват с всичко. Технологиите напредват ежеминутно, животът става все по-лесен по отношение на домашните задължения, достъпен и ненатоварващ и за двата пола. А колкото до децата - те имат нужда от разнородни грижи - и от майка си, и от баща си.
Еманципацията на съвременната жена не е едностранен процес. За да сме наравно с мъжете, ние самите трябва да повярваме в това равенство. Твърдения от рода “най-интелигентната жена стои по-долу от най-простия мъж” (Вайнингер), „Жената...Тя е вечната природа-майка, с късите и дебели нозе, които й служат не толкова за ходене, колкото за опора на широкия й таз, приютил в себе си новия живот” (Александър Минчев) или още по-крайни характеристики на жената като тези на Янко Янев, който нарича съвременната жена „грозна”, “грозната жена е онова същество, което отдавна е престанало да живее с природата и да привлича истинския мъж” и още казва, че еманципираната жена е “клоун на политиката и социалните моди „ или пък Ницше и думите му „Когато една жена има учени наклонности, то обикновено нещо в нейната половост не е наред”, всичко това трябва да ни амбицира да покажем на този мъжки свят, че жената също има право на място в него.
